БЕБЕ И КОТКА У ДОМА – МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА

child-and-catНяма нищо по-тъжно от обява “подарявам 4 годишно коте, защото съм бременна и не мога да го гледам повече”.

Винаги съм смятала, че онези, родените на улицата, поне са запознати с реалността. А тези у дома, които отиват на улицата? Те не знаят как да се справят. Всички онези неща, на които сме ги учили, а именно: да не се качват на дивана, храната е в паничката, винаги има вода и тапетите НЕ се дъвчат, няма да им свършат никаква работа навън.

Оказва се, че в най-добрия случай огромен процент от домашните любимци просто сменят дома си, но по-често отиват на улицата, защото просто не сме се поинтересували дали наистина да родим бебче и в същото време да имаме котка би било проблем. За сметка на това цялата рода, баби, лели, все експерти казват категорично – марш от къщата!

На практика нещата са далеч по-лесни. Няма как да има предаване на болести от любимеца към бебето, изискването е само едно! Завишени стандарти за хигиена в дома и обитаващите го.

Но дори и да нямате животно у дома, нима няма да чистите повече от преди, щом се яви дете? Не виждам смисъл да се отървете от котката, защото пуска косми, а в същото време да има пласт прах по мебелите.

Другото, което е редно да се прави, но то ще предпази не само детето ви, а и вас, е редовното обезпаразитяване. Правете го всеки месец, а от време на време можете да зарадвате и ветеринарния ви лекар с пакетче за проба за паразити. Да давате един път месечно препарат срещу вътрешни и външни паразити няма да съсипе животното, както често чувам.

Напротив. Цикълът на паразитите изисква такъв ритъм, личното ви здраве също, както и това на новия член на семейството. И ако вашият любимец не излиза навън – пак не му ги спестявайте. Все пак излизате вие и с обувките носите какво ли не. Просто си изградете навик, включете напомнянето на телефона си или си залепете бележка на хладилника:
“ 01-10 всеки месец – ПРОТИВОПАРАЗИТНОТО НА РОНИ!”

Знам, че основните страхове се включват в думичката “токсоплазмоза”. За успокоение по отношение нея ми се иска да разясним няколко факта, които са особено важни, за да сте спокойни вие, но и за да не се разделяте с котката си ей така, а и с които да съобразим периода на бременността:

Заразените котки отделят яйцата с фекалиите си и са опасни 2-3 седмици и този период важи само, когато котката се зарази за първи път. Т.е ако имате котката от 3 години практически е невъзможно тя да е заразоносител.

Котката е изключително чистоплътно животно и затова заразяване при галене, гушкане и т.н почти не съществува. Опасност би била само външна котка. Такива просто не пипайте.

Най-лесно ще се освободите от страховете си, ако просто изследвате фекалиите на котката ви, а и себе си – серологично за токсоплазмоза, и всичко ще е ок.

Най-сериозен източник на зараза, по статистика, е суровоядството. Заразяване може да се получи и ако предпочитате месото алангле. Също така и ако пиете сурово козе мляко.

Предпазването от заразяване е просто – не консумирайте сурово или полусурово месо, винаги мийте ръцете сериозно след работа с месото, мийте добре съдовете, в които сте държали сурово месо, не пробвайте месото, докато готвите (дали сте го докарали на сол и има ли нужда от още пипер). Мийте добре зеленчуците и плодовете, а в градината слагайте ръкавици.

Не на последно място – любимото ми правило – бременната жена не сменя тоалетната на котката у дома! Много приятно правило, нали? Самото почистване трябва да става всеки ден, защото така няма да дадете възможност на яйцата да съзреят – за това се изисква 1 до 5 дни.

Ако пък говорим за предпазните мерки за котката – не й давайте сурово месо и органи.

Ако котката ви е дворна, не почиствайте тоалетната й. И винаги покривайте кофите с отпадъци у дома.

Другите страхове са свързани с кожните заболявания. Имайте предвид, че нормално по нашето тяло, както и по тялото на любимеца ви, живеят милиарди бактерии, гъбички, дори акари. Заболяванията обикновено са свързани с общ спад в имунитета. Колкото и да битува твърдението, че гъбичките по животни се лекуват упорито, смея да твърдя, че не е чак толкова трудно, нито скъпо.

Аз самата съм израснала с котка, след това с куче, после с една сюрия папагали. Майка ми е израснала сред котки. А, всички онези хора, родени или израснали на село, които цял живот са в контакт с животни? Простичко е. Мием си ръцете.

337278_koshka_kot_rebenok_ditya_devochka_kosichka_ulybka_2990x2170_www-gdefon-ruОсвен ужасът от болести, зарази, мръсотия и т.н. помислете и за друго: как това животно промени вас, помислете дали имате друг такъв приятел като него?

Животното е и невероятен възпитателен фактор. Учи детето на отговорност. Учи го да е нежно с другите. Учи го на състрадание. Освен това домашният любимец е вечна тема за разговори между децата. Само разгледайте детските им рисунки, вижте колко често присъства домашният ви любимец там заедно с “мама, татко и аз”.

Сами знаете и за терапиите с животни за деца с физически и ментални увреждания. Контактът с мекото, мило и добро същество радва детето, ще го забележите в погледа му. Хей, та кой е по-готов да играе винаги с него?
Не отнемайте на детето си тази радост!

Д-р Мила Бобадова
Ветеринарни клиники „Добро Хрумване”

One thought on “БЕБЕ И КОТКА У ДОМА – МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s